Добавих скилидка чесън, дафинов лист, зрънце чер пипер,

  и ... чудото стана!

Индийско орехче

Индийското орехче е всъщност семенното ядро на плода на вечнозеленото мускатово дърво. От него се получават две подправки – мускатов /индийски/ орех и мускатов цвят или мацис. Плодовете му наподобяват малки островърхи кайсии, които в узряло състояние се разпукват и се разкрива твърда месеста костилка, обвита от яркочервена, ръбеста и начупена кожица. От плодчето се изважда семката,  заедно със семенната обвивка. Тя внимателно се отделя от ядката и се суши докато добие жълто-оранжев цвят . Така се получава мускатовият цвят, който се цени много високо, но се намира трудно. Останалата след обелването ядка е познатото на всички индийско орехче. То се изсушава в продължение на един-два месеца в специални сушилни или на слънце, а после се кисне във варно мляко за предпазване от насекоми.

История

Столетия наред индийското орехче и мускатовият цвят, заедно с черния пипер и канелата са били сред най-популярните подправки. Те са се консумирали в огромни колическва, въпреки високата цена. За тях са се водели войни, а онези, които ги доставяли от далечни земи, печелели несметни богатства. 
Подправката идва в Европа сравнително късно заради изключително ограниченото  географско разпространение на мускатовото дърво. По това време то се е срещало единствено на Молукските острови, станали известни по-късно като островите на подправките.  На европейския пазар мускатовият орех и мацисът са познати от 13 век, благодарение на арабските търговци, но истинската търговия започнала едва през 16 век, когато португалските кораби достигнали Индия и островите. Около 100 години по-късно през 1602 г. тези земи били завладени от холандците, които обсебили търговията с индийското орехче. За да запазят монопола си те изкоренили всички мускатови дървета освен диворастящите на островите Банда и Амбоан, които били поставени  под строго набюдение. За откъсване дори и само на един плод се предвиждало отсичане на ръката на провинилия се.  Строгите мерки се налагали, за да не се допусне размножаване на растението чрез неговата костилка. Местните жители, които не желаели да си сътрудничат със суровия колониален режим били изтребени, а малцината оцелели след продължителните войни избягали на Танимбарския архипелаг. На тяхно място започнали да пристигат арабски търговци и китайски работници, търсещи препитание. Те  попълнили населението на острова и  били използвани като евтина работна ръка.

През целия 17 век търговията с екзотичната подправка била извънредно печеливша, не само заради голямото търсене в Европа, но и поради ревниво пазения монопол на холандците. През 18 в. те дори изсипали хиляди тонове мускатови орехчета в морето и запалили цял склад със запаси, за да ограничат предлагането и да запазят високата цена. Тази ситуция се променила едва през 1770 г., когато французите успели да изнесат контрабандно разсад на мускатово дърво от остров Банда и организирали плантации на о.Мавриций. 20 години по-късно британците окупирали  Молукските острови и разпространили отглеждането на растението на други острови в региона, а по-късно и на Карибите. На о.Гренада то станало толкова популярно, че се е превърнало в символ на страната  и е определило цветовете на националния флаг– зелено, жълто и червено,  а стилизирано изображение на индийско орехче присъства в единия ъгъл на флага.

Днес световното производство на индийско орехче достига 12 000 тона годишно, а на мацис – 2 тона годишно. Добивът и експортът се доминират от Индонезия и Гренада съответно със 75  и 20 процента пазарен дял. Други производители са Индия, Малайзия, Папуа Нова Гвинея, Шри Ланка. Най-големите вносители са Европейският съюз, САЩ, Япония

В кулинарията

Индийското орехче има силен сладникав вкус и приятен и е много използвано в кулинарията. То е традиционна подправка за сладки ястия - млечни  и яйчени кремове, сметанови торти, но се използва и в солената кухня. Много подходящо е за гъбени и зеленчукови блюда от спанак, зеле и лук. Добавя се в супи с месо, особено в телешко варено, но е много подходящо и за пилешкия бульон, както и за зеленчуковите кремсупи. Задължителна подправка е  за някои  сосове и пастети. Сосът Бешамел не е завършен без щипка настъргано орехче, а доматеният сос ще придобие по-изискан аромат, ако добавите малко от подправката. Предпочитан аромат е за пастетите от чернодробен фарш, както и за тези, съдържащи сирене или яйца. С индийско орехче можете да подправите също печеното пиле, както и ястията от дивеч.  В сосовете то се добавя в края на варенето, в ястията по време на готвенето, а в тестените изделия - при замесването на тестото.  Комбинира се с черен пипер, дафинов лист, лук, магданоз, корени за супа. Преди употреба трябва да се настърже на ситно ренде.
Мацисът се предпочита за ароматизиране на козунаци, сладкиши, дребни сладки.

В медицината

Орехчетата, мацисът и етеричното масло, приети вътрешно, предизвикват обилно отделяне на стомашен сок. Те имат антисептично и стимулиращо защитните сили на организма действие. Препоръчва се при бронхиални заболявания. Редовната му употреба може да подобри състоянието при подагра и ревматизъм. Подправката подпомага разграждането на токсините в организма  и  се понася добре от хора с чернодборни заболявания, но в малки количества и никога в комбинация с алкохол.

Мерки за сигурност

Индийското орехче и мацисът се използват в малки дози – на върха на ножа за ястие от 4 порции. 
Етеричното масло и на двете подправки съдържа миристицин, който има психотропно и халюциногенно действие. Използват го и като наркотик, но има тежки странични ефекти, включително и смърт. Според някои източници маслото на мускатовото орехче е най-токсичното между етеричните масла известни досега, а няколко орехчета са в състояние да отровят възрастен човек.

Тъй като индийското орехче и мацисът се предлагат на пазара и във на прах, те често са смесени с разни видове нишесте. За предпочитане е да се купува цяло и да се настъргва саморъчно.

Рецепти

Паниран карфиол
1 глава карфиол, сварен в солена вода до леко омекване, се разделя на розички. Разбива се 1 яйце, подправя се с индийско орехче и се смесва със сирене, настъргано на едрото редне и трохи от бял хляб. Розичките се панират в яйце и галета и се пържат в горещо олио до златист цвят.

Кнедли от грис
½ л посолено мляко и  25 г маргарин се слагат на огъня да заврат. Сипва се 150 г грис и се вари при непрекъснато бъркане, докато грисът започне да се отделя от стените на тенджерата като топка. Снема се от огъня и в изстудената маса са разбъркват 2 разбити с малко индийско орехче яйца. С мокри ръце се оформят продълговати кнедли. По желание в центъра им могат да се поставят запържени кубчета от бял хляб. Кнедлите се варят в солена вода 5 минути и се оставят 10 минути да я поемат. Веднага се поднасят с купичка ситно нарязан магданоз

Крем с кафе
Смесват се ½ ч.чаша захар, 1 суп.лъжица желатин, 1ч.лъжица фино смляно кафе, ½ ч.лъж. настъргано индийско орехче, 1ч.лъж.ванилова захар и 1 щипка сол. В купа се разбиват 3 жълтъка, прибава се 1 кофичка сметана при непрекъснато бъркане и получената смес се прибавя към първата. Бърка се на слаб огън, докато желатинът се разтвори и сместа леко се сгъсти. Охлажда се при постоянно разбъркване. 3 белтъка се разбиват на сняг, добавя се ½ ч.чаша захар и се бие до сгъстяване. Белтъчният сняг се смесва с леко разбъркване с крема от кафето. Сместа се изсипва във формички и се оставя на студено. По желание може да се сервира с малко сметана или настърган шоколад като десерт към кафето.

Курабии с индийско орехче

Омесва се тесто от 125 г маргарин, 125 г захар, 1 яйце, 250 г брашно, ½ пакетче бакпулвер и на върха на ножа канела и индийско орехче. Разточва се и се реже с кръгли формички, които се мажат с яйце и украсяват с нарязани бадемови ядки. Пекат се на умерена фурна до златисто-жълто